Брутният външен дълг на сектор “Държавно управление” в края на февруари 2024 г. е почти 10,8 млрд. евро (10,7 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт – БВП), съобщава Българската народна банка. Спрямо края на февруари 2023 г. дългът нараства със 781,3 млн. евро (7,8 на 8 сто).
Брутният външен дълг на България в края на февруари 2024 г. възлиза на малко над 44,4 млрд. евро (43,9 на сто от БВП). Това е с почти 161 млн. евро (0,4 на сто) повече в сравнение с края на февруари 2023 г. (44 257 млн. евро, 47,1 на сто от БВП).
В края на февруари краткосрочните задължения са над 7,3 млрд. евро (16,5 на сто от брутния дълг, 7,2 на сто от БВП) и се понижават за година с 803,1 млн. евро (9,9 на сто). Дългосрочните задължения възлизат на близо 37,1 млрд. евро (83,5 на сто от брутния дълг, 36,6 на сто от БВП), като се повишават с 964,1 млн. евро (2,7 на сто) за една година.
Външните задължения на централната банка са почти 1,918 млрд. евро (1,9 на сто от БВП). Те намаляват за една година със 73,8 млн. евро (3,7 на сто). Външните задължения на другите парични финансови институции са почти 6,113 млрд. евро (6 на сто от БВП), като се понижават за година с 382,5 млн. евро (5,9 на сто).
Външните задължения на “Други сектори” са малко над 12 млрд. евро (11,9 на сто от БВП). Те намаляват на годишна основа с 216 млн. евро (1,8 на сто). Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13,546 млрд. евро (13,4 на сто от БВП), което е с 51,9 млн. евро (0,4 на сто) повече спрямо края на февруари 2023 г. (13 494.3 млн. евро, 14,4 на сто от БВП). То, както винаги, е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 30,5 на сто към края на февруари 2024 г. и запазва дела си спрямо година по-рано.
